Щом пристигнал в къщи, от двора завикал:

— Излез, излез, жено! Кожухче ти нося! Скочила жената. Припнали децата. Гледат и се чудят:

— И-и, какво мечище е домъкнал тато!

Чак до тъмно вънка си играли с лъва. А той не помръдвал.

— А влизайте вътре! Чака ви софрата! — извикал дърварят и прибрал децата.

Взели да вечерят.

Посвестил се лъвът. Въздъхнал и рекъл:

— Все пак жив останах! Право казва Меца. Човекът е силен. Навред с ум се бори.

В този миг отвътре завикал дърварят:

— Ах, ти, Котарако! Ти ли пак излапа пържената риба. Вън, вън, готованко!

— Мяу! — Котаракът на двора изскочил.

— Що има, роднино? — попитал го лъвът.

— Набиха ме, братко!

— Кой? Пак ли човекът?

— Той, ами кой други? Никак не обича, кога чуждо грабя.

— От бой ли, роднино, ти не си порасъл?

— Постой и ти тука, после ще те видим! И ти като мене наготово чакаш!

Уплашил се лъвът. Избягал далече. По горите наши не се върнал вече.