За суфия обаче няма добро или лошо. Неговият единствен морал е да бъде добър към другите. Ето защо светът не може да го разбере, защото човечеството все се стреми към принципи и иска някой да му посочи кое е добро и кое лошо. Всички ние виждаме добрите или лошите неща в зависимост от гледната ни точка, а това означава, че на първо място трябва да се възпитава тя. Суфият изпълва с духовност всичко, до което се докосне. Той вижда навсякъде единство и хармония. Религията на суфия е любовта, затова предписанията на другите религии не означават нищо за него. Борбата за принципите той оставя на онзи, който не е способен да види по-далеч от тесните рамки на своите собствени идеи.

Когато се произнася думата „философия“, човек веднага си спомня философията на веданта или Платон и Аристотел. Тези и други философи са изучавали физическата вселена и материята. Те са изяснили как духът се превръща в материя и са вникнали в метафизиката. Но в техните философски системи няма да намерим нито преклонение, нито идеализация, докато в суфизма ние намираме идеализиране на Бога.

Суфиите вярват в преклонението, но даже идолопоклонничеството няма да застави суфия да стане атеист, тъй като освен пред идола, той се кланя и на още нещо. На света може да изглежда, че той се кланя на идол, а в действителност се покланя на Бог, който се проявява във всичко. Идолопоклонник е този, който казва: „Това е Бог, а това не е Бог. Бог е в този идол, а в теб няма Бог“.

Суфият също има свой идол, но това е жив идол. Веднъж на една улица в Хайдарабад срещнах един факир. Той се обърна към мен с думите: „Хей, муршид (духовен учител), как да отида еди-къде си?“ По това време изучавах философия и си помислих: „Той ме нарече муршид, по всяка вероятност е видял в мен нещо значимо!“ Но веднага след това чух как попита полицая: „Хей, муршид, този път към онзи дом ли води?“ — и разбрах, че нарича муршид всеки.