
Пророкът не само гледа, но и вижда. А как вижда? Контролирайки импулсите си, той върви по-бързо, съпротивлявайки се на изкушението да тръгне надясно или на ляво, той крачи право към целта, която иска да достигне. Всичко това му помага да стане пророк.
Пророкът вижда повече, отколкото астролога и те много повече. Няма база за сравняване. Пророкът не говори за това, което е видял; ако проговори ще заприлича на астролог. За пророка душата на всеки човек е отворена книга, но ако започне да разпространява поверените му тайни с всеки ден неговите способности все повече ще отслабват, защото това доверие му се дава от Бога. Духовното доверие се дава на онези, които умеят да го пазят и на тези, които могат да пазят тайни.
Има безброй неверни интерпретации на думата „пророк“. Понякога мислят, че пророкът е ясновидец или екстрасенс, но тези хора не са пророци. На пророка не му е необходимо да види невидимия свят, нали трябва да види толкова много във видимия свят! В действителния свят съществува безкрайно много от всичко, което може да бъде видяно от човека, но то е скрито от неговите очи и ако концентрира целия си живот да гледа онова, което вижда, ще намери достатъчно процеси, за които да се замисли. В хората, мечтаещи да станат свидетели на нещо, което никой преди не е видял, обикновено говори детското любопитство. Това е тщеславие. Видимият и невидимият свят са едно и също, и двата са тук. Ако ние не сме в състояние да разгледаме невидимия свят, това не е, защото той се крие от нашите очи, а защото ние затваряме очите си за него.
