На човека, който държи на онова, което вижда, не му достига умение. Даже ако не иска да види нещо, той нищо не може да направи. А този, който умее да контролира своя поглед, вижда онова, което иска и не вижда онова, което не иска. В това се състои умението. Очите виждат това, което стои пред нас и не виждат онова, което е зад гърба ни. Точно така е устроен и нашият ум. Той вижда онова, което е пред него и не вижда нищо, което е отзад. Затова, ако реалният свят е пред очите на човека, а другият свят е скрит от погледа му, човек вижда само това, което е пред него. Няма съмнение, че за да видим нещо, което е зад гърба ни, трябва да обърнем глава. Вярно е също, че умът може да види незримото само тогава, когато измени своята посока. Това, на което учат езотериката и мистицизма, е обръщане на ума от външното към вътрешното виждане.

Възниква въпросът: каква полза извличаме от това? Както след дълъг работен ден нощният отдих е необходим за тялото, така и за ума е полезно да отхвърли този пъстър обкръжаващ ни свят, за да отдъхне и да добие друго впечатление, което му принадлежи и от което се нуждае. Този опит се постига в процеса на медитация. Този, който умее да мисли, но не умее да забравя, който е способен да говори, но е неспособен да запазва мълчание, който може да се движи, но не може да стои в покой, който винаги плаче и е неспособен да се смее — такъв човек не притежава истински умения. Все едно да има само една ръка и да стои на един крак. За да получиш пълно впечатление от живота, трябва да умееш както да се движиш, така и да запазваш неподвижност, да си способен да говориш и да можеш да мълчиш.