— Какво каза? — попита Морено.

Латинг отдръпна чаршафа още малко. Не продума. В следващата минута се чуваше шумоленето на чаршафа, ту тук, ту там. Лицето на Латинг бе съвсем бледо.

— А стига бе — най-сетне промълви той.

Морено инстинктивно намали скоростта.

— Кажи, хлапе?

— Току-що открих нещо — отвърна Латинг. — През цялото време имах това предчувствие. Прекалено много грим, косата и…

— И какво?

— Господи, това си го бива. — Устните на Латинг едва помръдваха; едната му ръка опипваше собственото му лице, сякаш за да разбере изражението му. — Искате ли да научите нещо смешно?

— Давай, разсмей ни — каза Карлсън.

Линейката намали още повече. Латинг заговори:

— Това не е жена. Искам да кажа, не е момиче. В смисъл, не е от женски пол. Разбирате ли?

Линейката пълзеше едва-едва.

В отворения прозорец подухна вятър от едва изсветляващото над морето небе. Двамата мъже отпред се обърнаха и впериха погледи в тялото, лежащо отзад на кушетката.

— Някой да ми каже — промълви Латинг тъй тихо, че едва чуха думите му. — Сега по-добре ли ни е? Или още по-зле?