но с жалък стон и със пресекващ войвсе безутешно ближеше дланта му,а тя не го погали — тъй умря.От глад измряха всички; само двамав огромен град все още бяха живи;те бяха врагове — и се събрахапри гаснещ огън пред един олтардо струпани накуп свещени вещиза цел безбожна; с костеливи пръстиопипаха те тлеещата пепел,разровиха главните и безсилнозадухаха суета — и блесна пламък —мираж нетраен; като заблещука,повдигнаха очи и щом видяхалицата си, с дивашки вик умряха,един от друг взаимно отвратени,без да узнаят на чие челогладът бе писал „звяр“. Пустиня станасветът величествен и многолюден —без люде, без растения, сезони, —безжизнен хаос от вода и пръст.В реките, езерата и морятане трепваха от нищо глъбините,разпадаха се мачтите прогнилина кораби без хора — и отломкипотъваха в безжизнената безднабез плисък; приливите бяха мъртви.Луната — господарката им — бешеизчезнала; и ветровете също;и облаците — бяха те ненужнина повсеместния вселенски Мрак.1816
