До главния лесничей на Холмската гора др. А. Виноградов
Напълно откровено трябва да Ви изразя безкрайното си недоумение и възмущение от съдържанието на Вашия отговор. Мене ме изпожилиха, а Вие се позовавате на биоценозата! Аз си изподрах целите ръце и крака и съпругата ми също, а Вие намеквате, че, ето на, вината е моя, че уж Двоекомишченко не се е ориентирал къде е гора и къде — парк! А аз ще Ви кажа така, другарю Виноградов. За какво работим ние? За щастието на човека. А какво щастие ще бъде, след като подведомствената Ви гора ми причини толкова неприятности, разваляйки целия ден на семейството ми? Следователно Вашата работа не допринася за щастието на човека. Това е главното и няма защо да бягате от критиката. Отговорът Ви, извинете, е нездрава бюрократична отживелица, пренебрежение към нуждите на обикновения човек, а също така грижа за честта на мундира. Гората, видите ли, не била парк! Че тогава направете я парк, да не би да не ни стигат кибери?
Оставам с надеждата да получа отговор по същество. Напомням, че природата съществува за човека, а не обратно.
Уважаеми другарю Двоекомишченко!
Не можете ли да разберете, че режимът на Холмската гора е разработен въз основа на науката и че не е възможно всички гори да бъдат превърнати в паркове! А да не говорим за това, че пълното превръщане на горите в паркове ще се отрази отрицателно върху природата на цялата планета, един такъв акт би предизвикал протеста на милиони хора, желаещи да почиват сред истинска, само леко облагородена природа. Повтарям още един път: много съм огорчен от Вашите злополуки. Но ако на Вас не Ви харесва гората, нищо не Ви пречи да почивате в парковете. Така ще отпаднат всичките Ви неприятности.