Бележка до Михаил Михайлович

Вие сте гений! Двоекомишченко ни благодари за обстойния (!) и делови (!!) отговор. Сега вече, изглежда, ще можем да се занимаваме с преките си задължения.

Благодаря!

Телефонен разговор между завеждащия сектор горски стандарти И. Арзуманов и областния директор С. Ребров

— Серьожа! Тук ни посети някой си Двоекомишченко, показа твое писмо. Вие какво, май съвсем сте се видиотили във вашата гора?! Да бяхте му отговорили вежливо, че е глупак и демагог — и толкова.

— Ами отговори му ти.

— Не разбирам от какво се страхуваш…

— От нищо не се страхувам, но към нас той няма повече претенции. Дошъл е при тебе, ти му отговаряй.

— Но вие сте го предизвикали, този питекантропус!

— Повдигнатият от него въпрос е извън нашата компетентност.

— Пфу! Говориш също като Мих. Мих. Е добре, ще те науча аз тебе…

Уважаеми др. Двоекомишченко!

Срамота е в наше време да се занимавате с демагогия. Помислете разумно……………………

Телефонен разговор между И. Арзуманов и С. Ребров

— Серьожа! Какво да правя? Няма кога да работя, непрекъснато ме карат да обяснявам, защо съм отговорил на питекантропуса, че е питекантропус…

— Сам си си виновен.

— Но това е истина!

— Някой спори ли с тебе?

— Не, всички са съгласни. Но, от друга страна, всички твърдят, че не можело така грубо с човека… Може и да е така. Но такава хуманност после излиза през носа!

— Виждам.

— Някакво идиотско безизходно положение!

— Защо безизходно? Обърни се към Мих. Мих.

— Към този бюрократ?

— Нали знаеш, клин клин избива.

— Сигурен ли си?

— Напълно — сам съм опитвал — помага. Сега си мисля с ужас какво ще стане, ако Мих. Мих. умре преди последния Двоекомишченко.