Джордж Байрон
На прощаване с Нюстедското абатствоО, Нюстед, ветрове в твоите бойници свирят; дом на моите деди, вече лъхаш на смърт;твоите рози сред парка пустеещ умират, на бодили и бурени правейки път.От бароните, бодили своите васали през Европа на поход в юдейската степ,само гербът и щитът, при буря звъняли, са последните тъжни реликви във теб.Няма пак да разпалва в гърдите ми пламък Робърт с арфата, както в далечните дни;Джон от Хористан спи в Аскалонския замък на арфиста ръцете смъртта вледени.Пол и Хюбърт лежат в долината на Креси теза краля и Англия паднаха там.Мои славни деди! Всеки славен и днес е, помним вашата гибел и подвиг голям.А при Марстън със Руперт осветиха с кръвта си пролята пръстта —на английския крал защитиха правата, предпочели, от вярност към него, смъртта.Сбогом, сенки на храбрите! С вас се сбогува, тоя замък напускайки, вашият внук.Тоя спомен сърцето му пак ще вълнува,смелост той ще му вдъхва в чужбина и тук.Ако взора му тъжен сълза замъглява, не от страх е смутен във прощалния час.И потеглил далеч с дух, жадуващ за слава, няма никъде той да забрави за вас.Той за вашата доблест и чест е достоен и заклева се горд, че ще помни за тях.И живял като бас, станал истински воин, той праха си ще смеси със вашия прах.1803