Съмнителният шоколад, простата материя на роклята и присъствието на Никол в къщата й — всичко това бяха все последици от френската революция.

Бианка си взе още един бонбон, като наблюдаваше младата французойка, която крачеше приведена из стаята и мълчаливо разтребваше дрехите, които Бианка бе разхвърляла по пода. За Бианка присъствието на Никол бе доказателство за това колко великодушни са и тя, и всички англичани. Нали когато толкова много французи бяха изгонени от собствената си страна, именно англичаните ги подслониха. Разбира се, в по-голямата си част тези французи можеха да се изхранват и сами. Дори те въведоха нещо съвсем ново за Англия, което се наричаше «ресторант». Но имаше и други французи, хора като Никол, без средства, без родственици, без никаква професия… И тогава именно Англия показа своето благородство, като прие тези бездомници направо от улицата.

Бианка бе отишла в едно от пристанищата на източния бряг, където се очакваше да пристигне кораб с бежанци от Франция. Настроението й съвсем не беше добро. Баща й ден преди това й бе заявил, че средствата му не са достатъчни, за да плаща и на камериерка. Двамата се бяха спречкали жестоко, но точно тогава Бианка се сети за имигрантите. И тя, следвайки примера на познатите си, се отправи към пристанищния град, за да направи нещо за тези клети, бездомни французи, да ощастливи някого със своята щедрост.

Още щом съзря Никол, Бианка разбра, че е намерила онова, което търси. Момичето беше тъничко, с прибрани под сламената шапка тъмни коси, с невероятно големи очи на малкото личице с форма на сърце, засенчени с гъсти тъмни мигли. В тези очи се четеше огромна тъга. Изглеждаше така, сякаш му е абсолютно все едно дали е живо или мъртво. Бианка знаеше, че човек, който изглежда така, ще бъде безкрайно благодарен на своята благодетелка.

Сега, три месеца по-късно, Бианка вече съжаляваше за всичко, което бе направила за Никол. Не че момичето не бе пъргаво и изпълнително, напротив, беше може би прекалено пъргаво. Понякога тези нейни гъвкави движения и лекотата, с която се движеше, караха Бианка да се чувства натежала и тромава.