Никол разресваше последната къдрица.
— Но все пак приехте предложението му.
— Има си хас! Едно момиче никога не получава чак толкова много предложения, че да може да си позволи да откаже. Така стръвта само става по-примамлива. Ако срещна на някое събиране мъж, който не ми харесва, направо заявявам, че съм сгодена. А видя ли мъж, който е подходящ за момиче от моя ранг, просто му разказвам как все се двоумя дали да не разваля годежа си.
Никол остави Бианка и започна да събира книжките от бонбоните, нахвърляни по земята. Знаеше, че от нея не се очаква да има собствено мнение, но не можа да се сдържи:
— Но какво ще стане с господин Армстронг? Не е ли нечестно?
Бианка бъркаше в скрина и вадеше разни шалове — изхвърли три на пода, докато се спря на карирания шотландски шал.
— Американец и честност! Остави ги! Те са просто едни неблагодарници, които обявиха независимост. За мене е направо оскърбление да си мисля, че ще се омъжа за мъж като него. Изглежда ужасно с тези високи ботуши и арогантните си маниери. Мястото му е на коня, а не в една гостна! Как мога да се омъжа за такова недоразумение?! И ми направи предложение, след като се познавахме едва от два дни! Получил писмо, че брат му и снаха му са загинали и в суматохата ми предложи да се омъжа за него. Безчувствен тип! Настояваше веднага да тръгна с него за Америка. Разбира се, аз не можех да се съглася с такава варварщина.
Никол направи всичко възможно Бианка да не види лицето й, докато събираше по земята разхвърляните шалове. Знаеше си, че на лицето й винаги е изписано всичко, каквото мисли. А в очите й като в книга всеки можеше да чете мислите и чувствата й…