— Разбира се.

Тръгнах към нещо, което приличаше на далечна порта.

— Сега какво? — попита той.

— Отивам си вкъщи, за да се наспя хубаво през деня — казах му аз. — Може дори да си взема малко отпуск. Работите ще се позабавят за известно време.

Прекосихме свещената земя и излязохме на една уличка.