И като казал това, търговецът извадил изпод дрехата си пълна торба със злато и наброил на Бадредин хиляда жълтици. После добавил:

— Напиши ми разписка и я подпечатай с твоя печат. Бадредин взел подадената му от търговеца хартия и написал:

„Подписаният Бадредин, син на покойния везир Нурадин, продадох на търговеца Исхак стоката от първия бащин кораб, който ще пристигне в пристанището на Басра. За тая стока получих хиляда жълтици, нито повече, нито по-малко.

Бадредин, син на везира Нурадин“

После Бадредин ударил печата си върху хартията и я подал на търговеца, който се сбогувал любезно и заминал към града.

Така Бадредин неочаквано забогатял и когато настъпила нощта, легнал на бащиния си гроб и заспал. Луната изгряла и озарила лицето му, което заблестяло с всичката си хубост.

А гробището било сборище на добри духове и в това време една самодива минала край спящия скитник.

— Какъв хубав момък — извикала тя и като му се любувала дълго, литнала към небесните висини. Там срещнала един дух и му казала:

— Ела с мен да видиш най-хубавия момък на света! И двамата се спуснали в гробището и духът, като видял спящия Бадредин, рекъл:

— Наистина, не съм виждал такъв прекрасен човек. По хубост той може да се сравни само с дъщерята на везира Шамзадин от Кайро. Знаеш ли нейната история?

— Не — отвърнала самодивата.

— Тогава слушай — казал духът и продължил: — Везирът на египетския султан, Шамзадин, има дъщеря с ненагледна хубост. Когато тя навърши осемнадесет години, султанът поиска да се ожени за нея, но везирът Шамзадин, вместо да се зарадва, рече смутено: „Всемогъщи господарю, ти познаваш брат ми Нурадин, който заедно с мене беше твой везир. Аз съм дал клетва пред аллаха, че ако ми се роди дъщеря, ще я дам за жена на неговия син.