Джордж Байрон
О, тази арфа на певеца-цар…
IО, тази арфа на певеца-царпочитан тук, възлюбен на Небето,която увенча с божествен дарсамата Музика на битието!Разкъсани са струните й — скръбно е сърцето.Мъже стоманени размекна тя,облече ги с достойнства вместо броня,в уши шептя и над души трептя —Запали в тях магията на тона.Тъй лирата Давидова по мощ надмина трона.IIТя славата на Царя възвести,на Бога пя тържествено осанна,накара всеки дол да заехтии всеки рид пред нея да се скланя.Гласът й литна на възбог и вечно там остана.Но в този свят, макар и вече глух,Предаността и Любовта живеяти те зоват копнеещия духкъм звуци, дето сякаш там се реят,в такива сънища, които и сред бял ден греят.1814