— Брет Д’Аршан — каза той и изведнъж; преди тя да разбере какво става, поднесе ръката й към устните си и я целуна близо до кокалчетата. Сторм замръзна.

Устата му беше топла, мека и кожата, която той целуна, потръпна. Изведнъж тя осъзна с болезнена яснота колко напукани, изранени и мръсни бяха ръцете й.

Той я пусна.

— За мен е удоволствие — каза той с дълбокия си, богат глас, а на устните му продължаваше да трепка онази лека, хищна усмивка.

Сторм пристъпи по-близо до баща си с желанието да се строполи на пода. Или пък да зашлеви този непознат. Той подиграваше ли се с нея? И продължаваше да зяпа, карайки я да се чувства едновременно притеснена и странно ликуваща. Дерек се усмихна.

— Имаме нужда от по една топла вана — каза той на Пол. — А пък аз копнея и за едно-две питиета.

— Разбира се — отвърна Пол. — Сигурно сте изтощени.

— Пол — каза Грант. — Брет и аз ще тръгваме. Защо не довършим разговора утре сутринта на закуска?

— Чудесно — отвърна Пол. — Осем часът устройва ли ви?

Мъжете бързо се съгласиха.

— Не си прави труда да ни изпращаш — каза Брет и се улови, че гледа Сторм.

— Enchante

Дерек се обърна към дъщеря си, която дъвчеше долната си устна.

— Май че вече си имаш обожател, Сторм.

Тя се ужаси.

— Какво? Кой? Не искам обожатели!

— Брет Д’Аршан има набито око за жените — Каза Пол на Дерек. — С Грант също беше така, докато не се ожени за Марси. — Той се обърна към Сторм.

— Марси ще ти хареса. Тя знае, че ще идваш. Надявам се, че ще станете приятелки. Тя се е наела да избере гардероба ти.

— А дали наистина имам нужда от гардероб? — попита слисана Сторм.

Мъжете се втренчиха в нея.

— Искам тя да има най-доброто — каза твърдо Дерек. — Искам момичето ми да засенчи всяка дама в този град.