— Тази играчка предполага спокойствие и послушание от твоя страна — каза меко той.

— Рейт!

В хамбара беше сумрачно и хладно. Тринайсетгодишният брат на Сторм стоеше тъй близо до светлокосото момиче, че бедрата му докосваха нейните. Изражението на лицето му беше напрегнато и умолително.

— Моля ти се, Лусила — прошепна той и взе ръчичката й в своята. — Само една целувчица.

Тя погледна в очите поразително красивото момче пред себе си.

— Не мога.

— Толкова си хубава — прошепна той и сапфирените му ириси проблеснаха към нея. — Не мога да спра да мисля за теб, Лусила.

Тя поруменя.

— Наистина ли?

Той се усмихна широко.

— Наистина. — Ръцете му се плъзнаха по нежните й раменца. Тя потръпна под допира му и сърцето й бясно заби. Той беше просто момче, две години по-малко от нея, при това истински дявол — тя го познаваше от години и знаеше всичко за лудориите му, но тази страна от характера му не беше виждала досега.

— Рейт… — едва прошепна тя.

— Само една целувка — промълви той и красивите му устни трепнаха само на милиметър от нейните.

— Не мога.

— Можеш — прошепна беззвучно той. — Лусила, миличка…

Лусила затвори очи и се предаде. Чакаше със затаен дъх. Устата му беше мека и нежна, но тялото, което се притискаше към нейното бе горещо и кораво. Лусила беше израснала в тексаско ранчо и затова много добре знаеше какво означава тази твърдост. Изведнъж това, че той е само на тринайсет остана без значение. Тя се усети да разтваря устни под напора на опипващия му език усети, че се извива, когато ръката му прихвана малката й гърда. Палецът му погали твърдото, болящо зърно.

— О, Лусила — простена Рейт, когато спряха, за да си поемат въздух. — О, Лусила.

Плътната миризма на барбекюто заобикаляше отвсякъде дребничката, с пясъчна коса жена и едрия, красив рус мъж. Те седяха под едно дърво, отделени от останалите гости; ръката му обвиваше раменете й, а тя се облягаше на гърдите му. Гледаше го с големи виолетови очи, а той й отвръщаше със своя неустоим златен поглед.