— Е, или ще се цупиш в продължение на шест месеца, или ще се възползваш от тази великолепна възможност!

Сторм я слушаше с половин ухо. Магазинът за дрехи на мадам Ламот бе най-големият, който някога беше виждала. Имаше изложени готови модели за продажба. Няколко жени разглеждаха разнообразния асортимент. И аксесоари — шапки, ръкавици, шалове, пантофки, бонета, игли за шапка, дантелени ленти, панделки… Сторм никога не беше съзирала нещо подобно. Ниска, набита жена, облечена в небесносин муселин, притича към тях.

— Мадам Фърлейн! Толкова се радвам да ви видя!

— Мадам Ламот, искам да се запознаете с братовчедката на Пол Лангдън, Сторм Браг. Тя ще има нужда от пълен гардероб възможно най-скоро. Но първо ще купим няколко готови рокли. Надявам се, че ако се нуждаят от поправки, те ще могат да се свършат днес?

— Certairiement!

Марси не беше помислила за това. Замислено разгледа девойката, която се изчерви притеснено заради омразното описание, „висока“.

— Не се притеснявай — каза успокояващо Марси. — Все ще се намери нещо подходящо.

— Да, да, може би един или два костюма. Елате. Ще ви взема мярка.

Сторм се видя съблечена по риза и кюлоти да позволява да измерват тялото й надлъж и нашир. Марси се щураше наоколо, изливайки безконечни описания за това, което иска за Сторм.

— С твоят свеж тен, мила — говореше тя, — ти трябва да носиш ярки цветове. Никакви пастели!

Сторм слушаше, но не разбираше за какво говореха. Уморяваше се все повече и повече, затова седна да почака, докато мадам Ламот и Марси разглеждаха стотици видове коприна, тафта, муселин и кадифе, избираха модели, кройки и стилове. Марси винаги питаше за мнението на Сторм. Тя винаги казваше да, защото се чувстваше безпомощна и объркана.

— Във всички случаи трябва да вземем балната рокля от кралскосиня тафта преди по-следващия петък — обяви Марси. — И всичко към нея.