— Добро утро — промърмори той.

— Хм — измърка тя. — Прекрасна сутрин.

Брет лениво стана.

— Не си тръгвай, Брет!

— Опасявам се, че трябва, chere.

— Но зората едва е пукнала.

Той се засмя, нахлузвайки панталона си.

— Не е съвсем така.

Когато седна на леглото, за да обуе лъскавите си черни ботуши, тя притисна меките си, пищни гърди о гърба му.

— Остани — прошепна жената. — Освободила съм всички прислужници. Никой няма да разбере.

— Живееш опасен живот — забеляза той, чувствайки се преситен. Вече не усещаше сексуално желание към нея. — Тъй като хич не ми харесва съпругът ти, нямам никакво желание да ме залови, докато му слагам рога.

— О, я стига! Стив е твърде стар! Какво според теб трябва да правя аз? — Тя се нацупи прелестно, съвършено. Брет се ухили.

— Ами имаш си ръка — използвай я!

Тя ахна, шокирана. Брет се разсмя и навлече ризата си. През изминалата нощ тя му беше дала да разбере, че такива практики не са й чужди.

— Кога ще те видя отново?

— След ден-два — отвърна той, въпреки че не беше сигурен дали наистина го иска. Да, добра беше, но Одри беше по-добра — не толкова изискваща, повече даваща. Пък и в Сан Франциско имаше всевъзможни курви, и то от класа. Брет не беше човек, който дълго оставаше при една жена. Дори Одри му беше любовница едва от няколко месеца.

Той си тръгна почти веднага, чувствайки се преизпълнен със сили въпреки малкото сън. Беше рано, преди седем часа, така че имаше време за обичайния галоп, преди да се прибере и да се заеме с ежедневните задачи. Помисли си за Сузи и детето и изпита задоволство. Съдията Стайнър беше гарантирал развода, пък и, както беше предположил Брет, Бил Хоскинс се бе оказал повече от щастлив да замени жена си за няколкостотин долара. Вчера Сузи се беше заклела, че вечно ще е благодарна на Брет… и отново беше на работа.