— Толкова е висока — промърмори Лиан и тръсна синьо-черните си къдрици, в които заискриха диаманти. — Висока е като мъж.

Брет не й обърна внимание. В мига, в който погледът му срещна този на Сторм, го прободе толкова силно желание, че то се изписа на лицето му. Успя да отклони очи от Сторм и изведнъж осъзна колко е груб.

— Пунш, скъпа? — запита той Лиан, чудейки се, очарован, защо горната част на гърдите на Сторм е със същия златист цвят, както и ръцете и лицето й. Къде всъщност свършваше този необикновен тен? Бяха ли гърдите й бели под роклята?

Рандолф пристъпи към нея с нескрит възторг в очите.

— Сторм, сякаш цяла вечност съм чакал този миг! — Той пое ръката й и я целуна.

Сторм порозовя.

— Аз също — каза тя. Учтива, безвредна лъжа. Марси й хвърли развеселен поглед.

— Наистина ли? — попита младежът с надежда. — Надявам се, че част от нетърпението ви е било свързано и с желанието да ме видите.

Сторм се засмя — богат, топъл звук, който изпълни стаята.

— Знаете, че е така.

Рандолф повдигна ръката й и отново я целуна.

— Може би по-късно ще можем да се поразходим из градината.

— С удоволствие — отвърна тя.

Брет, който се беше приближил и стоеше зад нея, помръкна. Тя флиртуваше с Рандолф и това не му харесваше — ама никак. Преди обаче да успее да обели и дума, Сторм се оказа заобиколена от останалите петима ергени, всичките нетърпеливи да се запознаят с нея. Марси започна да ги представя и Сторм отплува с тях настрани, сред талази блясък и галантност.

Марси забеляза мрачното изражение на Брет, пое ръката на съпруга си и двамата се приближиха до него.

— Предполагам, че останалите запознанства ще трябва да почакат — каза тя.