— Забавляваш ли се, Сторм? — попита той.

— Да — излъга тя, опитвайки се да забрави как се беше изложила на дансинга. Видя Брет, който си пробиваше път към тях — към нея, осъзна тя с непогрешим инстинкт. Въпреки че изглеждаше спокоен и самоуверен, тя усети решителността във високата му, мускулеста фигура. В душата й се надигна гняв и паника.

— Сторм — каза той, посягайки към ръката й, облечена в къса черна ръкавица. — Колко прекрасно изглеждате тази вечер. — Той целуна кокалчетата й и докосването му сякаш премина през плата на ръкавицата. Тя го изгледа ядосано и издърпа ръката си. Той се засегна.

— Благодаря ви — каза ледено тя със студен син пламък в очите.

— Засегнал ли съм ви с нещо? — попита хладно той.

Тя вдигна вежди, без да осъзнава колко властно изглежда така.

— Разбира се, че не — отвърна Пол вместо нея, тупайки Брет по рамото. — Как си, Брет? Виждам, че тази вечер си довел Лиан.

Сторм веднага се връцна и ги остави, без да я интересува, че е непростимо груба и отказа дори да изслуша мъжа, който бе накарал Пол да й забрани да язди сама. Но да прави такива широки крачки, се оказа грешка. Нежното токче се подхлъзна и тя щеше да падне, ако Грант Фърлейн не се беше пресегнал да я хване в последния момент.

Мамка му! — Нова грешка.

— Всичко е наред — мило каза Грант.

Лицето й беше тъмночервено. Огледа се и видя, че половината салон беше забелязал издънката й, включително Брет.

— Ненавиждам тези прокле… тези обувки — промърмори тя.

Грант се ухили.

— Аз лично не разбирам как го правите вие, жените — каза той с блеснали кафяви очи.

Тя се отпусна.

— Това е толкова ново за мен.

— Добре се справяш — успокои я той. — Пък и имаш цяла армия обожатели. Лиан Сейнт Клер е зелена от завист, защото не е и наполовина толкова красива.