— И то без обувки. А после припаднала — каза знаещо госпожа Чеиз.

— Кой я е целунал?

— Не знам. Но да излизаш сама с двама господа… Чудя се дали въобще сме научили цялата история.

— Ако е била без обувки, може би и гащите й ги е нямало.

За миг Марси изгуби ума и дума от възмущение. След това икономът поведе двете клюкарки към определената за тях маса. Марси хвърли поглед към Сторм, но тя така внимателно изучаваше обстановката, че беше изключено да е чула нещо от казаното. Марси беше бясна. Знаеше, че онази гнусна малка Лиан ще започне да разпространява слухове със светкавична скорост — и се беше оказала права! С помощта на майка си, разбира се. Марси възнамеряваше да посети госпожа Чеиз по-късно този следобед и да я направи на нищо. И да разпространи вярната история.

— Никога не съм и сънувала, че едно място може да изглежда така — прошепна Сторм. Марси се опита да се успокои. Не искаше Сторм да забележи, че нещо не е наред.

— Това е едно от най-елегантните заведения в Сан Франциско. Реших, че ще ти хареса.

Сторм се усмихна.

— Просто не мога да повярвам.

Скоро ги настаниха на една овална маса за четирима до прозореца, който гледаше към улицата. Сторм прекара доста време в изучаване на менюто, абсолютно възхитена. Приятелката й се наведе напред.

— Имаш ли нужда от помощ с това нещо? — попита тя, след което с периферното си зрение забеляза приближаващия се Брет.

— Просто не мога да реша — каза Сторм и широко се усмихна. — Всичко звучи толкова добре.

— Може би аз бих могъл да помогна — намеси се Брет.

Сторм ахна и вдигна очи. Той стоеше там с топъл поглед и меко изражение на лицето. Тя веднага се изчерви.

— Добър ден, дами — каза той, хвърляйки къс поглед към Марси, след което отново погледна към Сторм. — И двете сте зашеметяващи днес.

Марси се усмихна. Знаеше, че комплиментът не е отправен към нея.