Сторм погледа високата му, широкоплещеста и елегантна фигура, отдалечаваща се от масата им. След това се обърна към приятелката си.

— Не искам да яздя с него. И какви са тия сутрешни ухажори?

— Но ти обичаш да яздиш. Остави го да си мисли, че вече си имаш ухажори. Пък и сигурно скоро наистина ще имаш. — Тонът й стана наставнически. — И помни, че каквото и да става, една дама никога не се държи грубо. Държанието ти преди малко беше много неподходящо.

Сторм почервеня виновно. Тя харесваше Марси. Държеше на приятелството и одобрението й.

— Извинявай — каза тя възможно най-разкаяно.

— И нищо няма да ти стане, ако отидеш на езда с Брет — добави Марси. — Може би даже ще се забавляваш.

— Много се съмнявам — избърбори Сторм, преди да успее да се спре. Като видя изражението на другата жена, добави: — Но ще се опитам.

Няколко минути по-късно, след като поръчаха, сервитьорът им донесе бутилка френско шампанско.

— Но ние не сме поръчвали шампанско — почуди се Марси.

— С комплименти от заведението, мадам. — Келнерът отвори бутилката с пукот и наля две чаши.

— Нищо не разбирам — промълви Сторм.

— Този хотел е заведението — обясни й Марси.

— Но защо ще ти пращат шампанско?

— Мисля, че то е за теб — небрежно отвърна Марси. — Хотелът е собственост на Брет.

Сторм зяпна.

Кой знае защо, Сторм не можа да заспи тази нощ.

На следващата сутрин беше превъзбудена, нервна и трепереше. Все мислеше за Брет. Ако и да беше конте, трябваше да се признае, че е красив. Разбира се, бе безгранично възмутена, че се беше възползвал от вчерашната ситуация и беше получил разрешение да иде с нея на езда. Ако Марси не беше там, Сторм щеше да му каже точно какво мисли за него и подмолните му кроежчета.

Сутринта наистина я посетиха двама ухажори — Рандолф и още един джентълмен, чието име тя моментално забрави.