— Какво ще кажеш, Пит, стари Куне

— Ако мислиш, че туй място е подходящо за нас, аз нямам нищо против, драги Дик — отвърна Дългуча.

— Well! Значи тук сядаме!

Настаниха се на масата. Ханджийката се приближи и ги попита какво желаят.

— Ти ли си стопанката на туй място за пийване и спане, мем

— Йес. Може би искате да пренощувате тук, сър?

— Дали искаме да пренощуваме тук или не, е все едно, защото вече си имаме къщица, където си живеем. Какво имаш за пиене?

— Всички видове бренди. Особено ви препоръчвам моя ментов и билков джулеп

— Джулеп не джулеп, ние не пием бренди. Нямаш ли бира?

— Дори много хубава.

— Тогава донеси ни две чаши, ама да са големи!

Получиха желаното. Хамердал вдигна чашата си и я изпи на един дъх. Щом Пит Холбърс видя това, и той изпразни своята чаша до дъно.

— Какво ще кажеш, Пит, да накараме ли пак да ги напълнят?

— Ако мислиш, Дик, че няма да се удавим, нямам нищо против. Бирата е по-вкусна от водата в саваната.

Големите им чаши бяха напълнени отново и едва тогава двамата намериха време подробно да огледат помещението и намиращите се в него посетители. При това погледът на Дебелия падна най-напред върху детектива Тресков, който досега бе наблюдавал двамата с изненадан и очаквателен израз на лицето.

— Гръм и мълния! — извика ловецът. — Пит, стари Куне, я погледни към дългата маса! Познаваш ли джентълмена, дето е седнал ей там отдясно в ъгъла и ни се хили насреща, сякаш сме му тъстове или някакви други роднини?

— Ако мислиш, че го познавам, скъпи Дик, тогава няма да ти възразя.

— Не е ли полицаят, който навремето си беше поставил за задача да залови онзи пират? Ела, нека поразтърсим предните му лапи!