Фридрих II се бе възкачил на трона на Прусия. Той водеше политиката си според каноните на изпълненото и до днес с тайнство «Завещание на Великия курфюрст». Най-напред отправи взор към един пакт на неутралитет с Франция. За тази цел през 1755 година изпрати барон Фон Лангенау до Версай, за да настрои Людовик XV благоприятно за своите планове.

Баронът беше още млад, наистина, но притежаваше абсолютното доверие на своя крал, а и усилията му бяха увенчани с такъв успех, че следваше да се очаква едно скорошно подписване на договора. Днес отново бе поканен на аудиенция във Версай и беше дошъл с карета от Париж, за да доведе по възможност задачата си с едно последно решение докрай.

Не приближи до самия дворец, а нареди на кочияша да спре на доста голямо разстояние от него и слезе. След това се отправи незабелязано пеша към оградата и закрачи покрай нея, докато стигна една порта. Там се прокашля полугласно. В ключалката незабавно изщрака ключ, вратата се отвори отвътре и той се озова пред една дама, чиято красота бе от естество, напълно обясняващо една такава необичайна стъпка.

— Амели!

— Шарл!

Той взе малката й ръка, наведе се и нежно целуна върховете на пръстите на копринената ръкавица.

— Хиляди благодарности, ma belle amie

— Да, ще я заключим, mon ami

— Значи наистина сте регистрирали успех, Амели? — попита той, като улови ръката й и свърна в една странична пътека.

— Така е, макар и не в посоката, към която насочихте моето внимание. Наистина, леля, в качеството си на приятелка и първа придворна дама на маркиза Дьо Помпадур, не е без влияние при нея, а и ma chere tante

— Е, скъпа моя, но… но…

— Леля не може да направи нищо за нас, понеже всемогъщата маркиза изпитва някакво неблагоразположение, чийто обект…