— Не може да го казвате сериозно, графе. Едно такова ценно бижу човек не може да подарява pour passer le temps

— Защо не? Та това е само една дреболия!

— Но вземете го, скъпа моя — настоя маркизата. — Графът така желае, а вие чухте от собствената му уста, че не принася никаква жертва.

Въпреки възхищението, което всяка жена би изпитала при един такъв дар, госпожа Д’Осе направи движение, като че искаше да окачи отново кръста на бившия му притежател, ала особеният поглед на графа я накара да отдръпне протегнатата вече ръка.

— Приемам подаръка ви — каза тя — като спомен от деня, в който властелинът на Франция се срещна с властелина на диамантите.

— Всички камъни от тоя кръст имаха петна — обясни Сен Жермен — и също като тях ще бъде излекуван от своята помътеност и диамантът на краля. Питайте граф Дьо Ланси. Той ми беше предал един смарагд, който притежаваше една доста голяма тъмна точка и сега се намира в ръцете му без недостатък.

— Граф Дьо Ланси? При това име се сещам, че малката десетгодишна контеса Ланси била получила една доза от вашата чудодейна аква бенедета. Вярно ли са ме осведомили?

— Казали са ви истината. Аз акомпанирах няколко италиански опери, които контесата пееше, и бях толкова запленен от нея, че реших да удължа с моята напитка щастливия жребий на красотата, която притежаваше.

— Знаете, че и кралят е слушал за вашата аква бенедета. Той желае възможно най-дълго да запази сегашното състояние на своето здраве.

— Доколкото зависи от моята власт, това ще стане, мадам — отговори графът.

Той извади две шлифовани флакончета, пълни с някаква кристална течност, и ги подаде на маркизата.

— От изпълнението на това искане зависи щастието и благополучието на цял един народ. Тази аква бенедета ще съхрани на Франция нейния господар, а на вас, мадам, вашата красота и младост.

Маркизата посегна с видима жадност и извика радостно: