В този дневник е истината, дъще моя. Пази го добре, тъй като има мъже, които биха убили, за да го притежават. Разучи това, което съм ти казал и добре си помисли как да го използваш. Бъди смела и умна.
Бъди смела. Изживях пълноценно живота си, изпълнен с приключения и рискове. Работата ми беше моята радост, ти и Брам — моят живот.
Съвсем наскоро разбрах за грозящата ни опасност. Заради тебе и Брандън взех това решение.
Знай, че не ми е лесно да напиша всичко това. Но когато го прочетеш, ще бъде прекалено късно, защото вече ще съм мъртъв…
ПЪРВА ГЛАВА
Пустоша Норфък, Англия, Май
Луната беше пълна, духаше силен вятър. Великолепна нощ за отмъщение.
Той седеше на коня си, отпуснал юздите и наблюдаваше далечната сребриста лента там, където пътят извиваше към брега на Норфък.
Облеченият в черно ездач познаваше всяко кътче от местността. Беше я пребродил открай докрай. А сега беше време да осъществи злокобните си планове.
Той плъзна върху лицето си маската от черна коприна точно над белега, който проблясваше край устните му.
Нямаше време за мечти и съжаление. Не и тази нощ.
Тази нощ тъмнината зовеше. Църковните камбани бяха отмерили полунощ и всичко наоколо бе потънало в мрака на сенките.
Беше време най-страшният норфъкски разбойник отново да яхне коня си.
Малката кръчма бе претъпкана с хора. Из въздуха се носеха дим и тръпчива миризма на евтин алкохол.
— Каква е цената за момичето?
Пиянско мърморене посрещна това предизвикателство.
— Хайде, приятели! Вие мъже ли сте, или голобради момчета, за да пропуснете такъв шанс? Момичето е превъзходно, кожата му е гладка като сатен.
Петимата мъже, скупчени около разнебитената маса, се изправиха. Кръвясалите им очи се присвиха в стремежа им да различат по-ясно жената, която се виждаше през дупката на стената. Завесата беше прозрачна, но те виждаха само един пищен силует.