— Не мога да ти кажа, но си мисля за Маори, който беше твой съперник!

— Маори?

Само тази дума изговори, но с един скок се намери между канутата и полетя навътре в сушата. Не обръщаше внимание на тълпата, чиито погледи се спираха съчувствено върху него, отминаваше тичешком и онези, които излизаха напред да му кажат някоя дума. Заобиколи Папеете, докато стигна една постройка, която се отличаваше със своята големина и площта на принадлежащите й насаждения.

В тази къща беше прекарал своето златно юношество, тук бе виждал благоговението, което отдаваха на баща му, най-големия вожд на Таити, тук бе преживял разрушаването на всички традиционни и поради това свещени връзки, което бе коствало на неговия баща властта, авторитета и… живота. Благородният произход беше станал безстойностен. Той подхвана заедно с брат си търговия с разположените в съседство архипелази и спечели богатство на мястото на изгубеното влияние като ери, като принц. После бе споходен от щастието да получи най-красивото момиче на Дружествените острови за жена, макар че Маори, влиятелният син на свещеника, който беше станал християнин и местен митонаре, се бе домогвал до ръката й, за да използва влиянието на нейния баща.

Какво се беше случило сега с нея? Влезе в къщата и завари брат си мрачно да седи в един ъгъл.

— Омби, какво е станало? — запита с почти пресекнал дъх.

— Аноуи, ти си тук? Хвала на Атуа, който те изпрати да освободиш душата ми от мъката, която й тежи! Достатъчно силен ли си да чуеш вестта?

— Силен съм. Какво стана с Манина? Защо не идва да ме посрещне?

— Тя вече не е тук.

— Вече… не е… тук? — Изрече с голямо затруднение тези толкова значими думи. — Жената на моето сърце вече не е тук? Къде отиде?

— Потомба дойде да я вземе и я даде за жена на Маори, отцепника. Днес е сватбата и канутата чакат във водата, за да отведат годеника на Еймео.