Легна да подреме баба Цоцолана. Със коса си легна, а без коса стана. Ала не посмея майстор Патиланчо свойта нова мода точно да приложи, защото си зная, драги ми Смехурко, баба Цоцолана как ще ме наложи. И аз я подстригах ни тъй, нито инак. Казано купешко, а ла таралежко.
Но доволна беше баба Цоцолана, че както кроеше, тъкмо така стана.
Хайде стига вече. Поздрав най-сърдечен от мен и от мойте славни патиланки!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Болен
Драги ми Смехурко,
Болен бях. Оздравях. И сега ти пиша, какво си претеглих от новата болест.
Аз откак се помня, много съм лудувал, много съм си патил, но досега нивга не бях боледувал. Не знаех, о, братко, че здравето било тъй мило и сладко.
Съвсем ненадейно тая пуста болест на легло ме сложи. Уплаши се много баба Цоцолана.
— Инфлуенца, Боже! Оле, Патилане! Стана тя що стана! И мене ще хване! Че какво ще правим, ако легнем двама!
— Не плаши се, бабо! Моята дружина не ще ни остави.
И много не мина, при мене пристигна патиланчо Данчо. Щом ме зърна, викна:
— Бате Патилане, какво чудо стана? Сред бял ден си легнал! И защо тъй гледа баба Цоцолана? Какво страшно има?
— Нищо, Данчо, нищо. Тая нова болест и мене събори.
Данчо отговори:
— Новата ли болест? Недей се страхува! Ще доведа татко. Той нали е доктор, лесно я лекува.
И Данчо изскочи. След малко пристигна Данчовият татко. Щом влезе, и рече:
— Де го да го видя тоя Патиланчо — прочутият бате на нашия Данчо.
И той ме прегледа, лекарства написа и на баба рече:
— Нищо страшно няма. По три жълти праха всеки ден ще взема. Ще прави гаргара. И в носа му капки начесто ще капваш. Па и ти си капвай и прави гаргара, за да се предпазиш, макар да си стара. Но най-важно, гледай строго да го пазиш — три дни да не става. И цяла неделя навън да не мърда. С никакви другари да не поиграва. Че таз нова болест лесно се предава.