На следващия ден проспах закуската, проспах цялата сутрин, проспах обеда, проспах следобеда, събудих се чак в пет и с мъка се надигнах да вечерям с брат си и нашите.

Баща ми седеше тихо и режеше пържолата си. Аз бях срещу него, забил поглед в чинията си.

— Татко — извиках внезапно и очите ми се напълниха със сълзи. — Благодаря ти, татко, благодаря ти!

Баща ми отряза парче месо и ме погледна. Очите му ярко блестяха.

— За какво?