— Мама е на път за насам, а аз избързах напред да ви уведомя. А, ето че чука. Мога ли да отворя, хер хауптман?

Хелене отвори вратата и Стернау влезе с майка си. При неговия вид по лицето на Главния лесничей се изписа видимо изумление.

— Как — попита той, — този хер е доктор Стернау, синът на фрау Стернау?

— Действително съм аз, хер хауптман — хвана се за думите Стернау. — Пристигнах преди десет минути и бързам да дойда и ви изкажа благодарност от цялото си сърце за добрините и любезното ви отношение към майка ми и сестра ми.

С поглед, все още вперен с удивление в Стернау, Роденщайн понечи да омаловажи нещата:

— Дрън-дрън! Аз трябва да благодаря на фрау Стернау. Тя си даде труда да направи от един стар отшелник що-годе поносим човек, ето защо не ми дължите никакво признание. Впрочем нали сме роднини и за благодарност и дума не може да става. Седнете и ме извинете, че ви оглеждах така изненадано. Представата ми за вас бе съвсем друга.

— Мога ли да попитам каква? — осведоми се Стернау, докато се настаняваше между майка си и сестра си.

— Смятах ви за малък, суховат човечец с фини, одухотворени черти и позлатени очила на носа, а ето че…

Главния лесничей запъна разгневено, защото не можа да намери подходящо продължение на думите си. Стернау вметна усмихнато:

— А ето че пред вас се изтъпанчи един Голиат без очила и одухотворени…

— Стой, спрете, нямах това предвид! — отрече Роденщайн. — Отнасяше се само до ръста. Не можех и да си помисля, че моята фрау Стернау ще има син като Енак. При все това ми е драго в семейството да има такъв исполин. Понеже не ми изглеждате на човек, който припада от дреболии, ще бъда искрен към вас и ще ви кажа, че вече бях известен за вас.

— Охо!

— Да, тази заран. От почитаемата полиция.

— От полицията? — стресна се фрау Стернау. — Каква работа има тя с нас?