— Да, много добре си знам работата. Не си ли тръгнете доброволно, ще ви изхвърля!

— Аз пак ще дойда и тоя път с подкрепление, а вас ще докладвам за проявяване опърничавост към властите. Такъв като вас не бива да бъде търпян в никое независимо княжество.

В този момент Роденщайн дръпна звънеца и Лудвиг влезе.

— Лудвиг!

— Тук, хер хауптман!

— Тоя човек успя да се вмъкне при мен, но не си ли замине достатъчно бързо, да бъде изхвърлен!

— На заповедите ви, хер хауптман! — ухили се ловецът, комуто много допадаха подобни поръчения. Сетне улови човека за раменете, избута го в коридора и изтласка по стълбите. Долу в двора се размотаваха няколко безделни ловци. Като видяха, че се е отворила хубава работа, веднага се възползваха от случая и полицаят изхвърча от замъка с бързината на експрес. Озовал се вън, той стисна юмруци и се закле да отмъсти жестоко на Главния лесничей.

На двора на замъка се намираше и едно малко момче в добре отиваща му зелена униформа на ловец. Това беше Курт Унгер, осемгодишният син на кормчията Унгер.

— Лудвиг — обади се то, — защо бе изхвърлен оня човек? Какво е сторил?

— Оскърби хер хауптмана, на този свят тук — гласеше отговорът.

Малчуганът изкриви гневно личице и извика:

— Тогава душа да му е яка! Ще отида да взема магазинната си пушка и ще му перна един куршум! Ще застрелям всеки, осмелил се да обиди хер хауптмана!

Ловецът се разсмя доволен от сърцатостта на малкия си любимец.

— Чакай! — спря го все пак той, виждайки, че Курт наистина се тъкми да отиде за пушката си. — По хората не бива да се стреля току-тъй без нищо, на този свят тук. Но знам едно животно, което можеш да застреляш.

— Какво животно?

— Лисица!

— Лисица?! — възкликна малкият и очите му заискриха. — Че къде пък се е напъхала разбойницата?

— Отзад в дъбравата. Вчера я открих и след малко тръгвам с дакелите да я ликвидирам.