Джордж Байрон
Плачи за тез, що плачеха край Вавилон…Плачи за тез, що плачеха край ВавилонЗа пусти храмове и преобърнат трон!Плачи за арфатабог дето бе — сега безбожие гъмжи!Де ще измият те кървящите пети?Кога пак песен за СионИ оня глас — юдейският божествен глас,пак ще възземе ли сърцата дъб захлас?Вий, племена, бий, морен и блуждаещ рой,кога най-после ще намерите покой?Че всеки звяр си има кът; дом — всеки роб,а Израил, той има само гроб!1814