Джордж Байрон
Плачът на Ирод по Мариамна
Палачът, Мариамнаот мъката по теб убит е.Мъстта се стапя в стон злочести жал гаси гнева в гърдите.О, Мариамна, де си ти?И виждаш ли оттам сълзите?Дори и Бог да ме прости,ти пак се вслушай във молбите!Дали е мъртва? Та нимапослушаха речта ревнива?Гневът ми хвърли мен в тъмаи мечът вдигнат мен убива.Ти бездиханна си, любов!Духът ми тъмен не отивав небето: нито благословот Бог, ни прошка той добива.Отнесе в гроба моя смяхжената, с мене трон делила.Аз сам да стъпча пожелахцветеца, търсил в мен закрила.Грехът е мой, и адът — мой;разруха в мен се е стаила.Заслужих мъките безброй,надвили всичката ми сила.1815