Типовете делегиране не са много. На първо място е социалната среда, почтителността — червендалеста и тлъста („национални“ листи) или бледа и изискана (листи на НРД

Впрочем самата фотографска условност е изпълнена със знаци. Позата анфас набляга на реализма на кандидата, особено ако носи строги очила. Там всичко говори за проницателност, сериозност, откровеност: бъдещият депутат фиксира противника, препятствието, „проблема“. Позата в три четвърти ръст се среща по-често. Тя внушава властност на идеала: погледът се губи достолепно в бъдещето, не напада, доминира и населява едно свенливо и неопределено другаде. Почти всички снимки в три четвърти ръст са устремени нагоре, погледът е вдигнат към свръхестествената светлина, която го поглъща, издига го във високата хуманност, за да достигне кандидатът до Олимпа на възвишените чувства, където всяко политическо противоречие бива превъзмогнато: мирът и войната в Алжир, социалният прогрес и печалбите на работодателите, „свободното“ преподаване и субсидиите за цвеклопроизводството, десницата и левицата (вечно „остаряло“ противопоставяне!), всичко това съжителства кротко в замисления поглед, благородно фиксиран в окултните интереси на Реда.