— О, Роз, каква несправедливост! Често съм се питала защо си поела товара да отгледаш нас, близнаците; виждам, че не си имала голям избор.

— Вие двамата винаги сте ми доставяли само удоволствие, скъпа. Имах възможност да се омъжа отново, но някак си не можех да понеса мисълта да позволя на друг мъж да ръководи живота ми.

— Предполагам точно това означава бракът — рече замислено девойката.

— Някои жени имат щастлив брак с властни мъже. Други предпочитат да бъдат на кормилото и да носят панталоните в семейството, така да се каже. Подобни жени обаче не изпитват почти никакво уважение към съпруг, когото могат да командват. Така че, както виждаш, жената отново се намира в неизгодно положение — и в единия, и в другия случай за нея няма щастие!

— О, бабо, ще ме накараш да се засмея, а това би било ужасно от моя страна в такъв ден.

— Не, не е ужасно, скъпа. Carpe diem… възползвай се от деня! Толкова съжалявам, че няма да можеш да отидеш в Лондон за сезона. — Въздъхна примирено. — В тези времена една жена има нужда от две неща — красота и пари. Ако притежава първото, може да се омъжи за второто. Ако пък има второто, не се нуждае от първото.

Антония се усмихна през сълзи.

— Какъв избор само — брак или да си умреш като стара мома. Може би все пак по-незавидна е съдбата на старите моми в края на живота им, а?

— Радвам се, че можеш да се усмихваш. Когато Антъни види съобщението за смъртта на баща ви в „Лъндън Газет“, ще бъде безутешен.

Антония лежеше в мрака и се опитваше да си спомни баща си: високият, тъмнокос мъж, който бе винаги мил и нежен с нея. Беше я научил да язди и да управлява платноходка и никога не бе показвал предпочитания към брат й. Затова пък майка й никога не успяваше да скрие факта, че синът й бе нейният любимец. Острите упреци на Ив често бяха изпращали малкото момиченце да дири утеха при баща си. Но никога вече нямаше да почувства ласките на ръцете му. Тази нощ трябваше да излее всичките си сълзи, тъй като на другия ден се налагаше да бъде силна заради Антъни.