Само дано успее! Но надеждите за успех бяха малко. В същност, всичко зависеше от простия късмет. Вече му бе провървяло, защото от първи път се озова в тъй или иначе подходяща епоха. Подходяща? Ами ако е попаднал в началото на единадесети век, ще трябва да се връща назад — тук още няма и помен от антигравитатора. Колко ли нови опити ще са нужни тогава? Два, три, десет, а може би и хиляда, докато се озове край този град, поне в дванадесети век — нали принципът на неопределеността превръщаше всички опити в лотария, когато нужният ти билет е сред стотиците непечеливши (добре поне, че връщането в миналото бе възможно само в границите на първите няколко десетки хиляди години). Но и по-точното попадение — в пределите на века — не гарантираше успех. Ако гравитаторът не се окажеше в града дори и в дванадесети век, това можеше да означава, че при падането си след аварията той е потънал в някакво блато, или пък че е бил намерен, но продаден на някой странствуващ търговец на редки предмети. Тогава търсенето се превръщаше в задача, с която не биха се справили и детективите — кой би могъл да открие къде, в коя точка на средновековна Европа се бе озовал търсеният предмет!

Неволно Берг се усмихна. Избраха него не защото беше най-добрият специалист или особено находчив човек. Избраха го, защото, колкото и да е странно, на него много му вървеше. За повечето хора сполуките равномерно се редуват с несполуки. Но има удивителни изключения. Едни привличат бедите към себе си, тъй както високото дърво привлича мълниите, а други, обратно, притежават сякаш качеството да отблъскват неуспеха — обстоятелство, известно от незапомнени времена и така и неразгадано. Сега засега нищо не бе помрачило славата му на човек с късмет.

Ако съдеше по дрехите на минувачите, трябва да е попаднал или в края на дванадесети, или в началото на тринадесети век. Нужно е да уточни това. И Берг най-напред свърна към катедралния площад. Ако пред катедралата има статуи на светци, значи е дванадесети. Ако не…