— Не, засега ми стига един — отвърнал Автоматей. — Но бих искал да разбера още какво именно мога да очаквам от него. Ще може ли да ми помогне в тежък житейски момент?

— Разбира се, нали затова е направен — отвърнал невъзмутимо изобретателят. Подхвърлил върху дланта си шепата зърна, блестящи металически, защото били от редки метали, и продължил: — Естествено, не можеш да разчиташ на помощ във физически смисъл, но нали не става дума за такава помощ. Напътстващи забележки, добри и верни съвети, умни разсъждения, полезни за тебе указания, напомнения, предупреждения, както и утешителни думи, сентенции, даващи вяра в собствените сили, плюс мъдри мисли, позволяващи да се преодолее всяка трудна, а дори и опасна ситуация — ето само малка част от възможностите на моите електроприятели. Те са абсолютно предани, верни, непоколебими другари, защото никога не спят, освен това са необикновено издръжливи, естетични, а сам виждаш колко са удобни! Какво, само един ли ще вземеш?

— Да — отвърнал Автоматей. — Кажи ми още, моля те, какво ще стане, ако някой ми го открадне? Ще се върне ли при мене? Ще унищожи ли злодея?

— Каквото не може, не може — отвърнал изобретателят. — Той ще му служи също толкова всеотдайно и вярно, колкото преди това е служил на тебе. Не може да искаш прекалено много, скъпи Авт, той няма да те изостави в беда, ако ти не го изоставиш. Но това няма да ти се случи, ако го сложиш в ухото си и винаги го държиш запушено с памук…

— Добре — съгласил се Автоматей. — А как да говоря с него?

— Изобщо не трябва да му говориш, достатъчно е да му прошепнеш нещо безгласно и той ще те чуе без грешка. А името му е Вух. Може да му казваш «скъпи Вух», това е достатъчно.