Тук беше толкова хубаво, помисли си замечтано Миранда. Почти призрачно в сумрака. Във въздуха се носеше аромата на шибой и на нещо друго, което не можеше да разпознае. Тя разкопча тъмнозеления си жакет и го свали за пръв път през този ден. Надзърна през рамо, но наоколо нямаше жива душа. Искаше да махне и затворената догоре блуза, за да може да измие ръцете, гърдите и шията си, но това щеше да е скандално. Вместо това тя реши да разкопчее само горните шест копчета и да навие ръкавите си до лактите. Изми си ръцете, горната част на гърдите, подмишниците (без да сваля ризата, естествено!), шията и лицето си. Почувства се много по-добре.

Миранда се поколеба. Хвърли още един бърз поглед през рамо, но естествено никой не я гледаше. Вдигна тежката си муселинена пола до коленете, като се намръщи при мисълта какво ще се случи, ако леля й изникне в този момент. Внимателно нави надолу чорапите си и ги махна, като набързо уми стъпалата, глезените, прасците и коленете си. После си сложи пак чорапите, закопча жартиерите, обу си ботушките от шевро, изправи се и се обърна.

Браг се усмихна.

— Свърши ли?

Миранда стоеше неподвижна като хванат в капан заек, а сърцето й щеше да се пръсне.

— От колко време гледаш? — успя да попита тя сковано с пламнало лице.

Браг премести пистолета в ръката си и сви рамене, но една широка усмивка се разля по лицето му.

— Имаш много красиви крака — каза той спокойно. — Но…

Миранда пристъпи три крачки към него и го зашлеви с всичка сила.

— Ти минаваш всякакви граници! — извика тя. — Откакто се запознахме, ти само ме обиждаш и се държиш с мен като с някоя евтина уличница! Как смееш да ме шпионираш, докато се къпя?