На бюрото електрическа крушка, телефон, преси, сортировач на писма и пр., на стената вляво големи карти, на които личат корабни и железопътни линии, голям календар, часовник, който показва малко предобед; на стената отдясно са закачени печатни плакати; „Най-евтиният труд е трудът на Росумовите роботи“, „Тропическите роботи — ново откритие. Един робот — 150 дол.“, „Купете си робот!“, „Искате ли да поевтините своето производство? Поръчайте си Росумови роботи!“ По-нататък други карти, разписание на корабите, таблица с телеграфни означения на маршрутите и т.н. В контраст с тези украшения по стените — на пода разкошен турски килим, вдясно кръгла маса, диван, кожени клубни кресла и библиотека, в която вместо книги са наредени бутилки с вино и ракия. Вляво каса. До бюрото на Домин пишеща машина, на която пише девойката Сула.

Домин (диктува). „…че не гарантираме за стоката, повредена при транспорта. Още при товаренето обърнахме внимание на вашия капитан, че корабът е негоден за транспортиране на роботи, така че щетите, нанесени на товара, няма да бъдат за наша сметка. Подписа ни за Rossum’s Universal Robots…“ Готово ли е?

Сула. Да.

Домин. Нов лист. Friedrichswerke, Hamburk. Дата. „Уведомяваме ви, че приемаме вашата поръчка за петнайсет хиляди робота…“ (Звъни вътрешният телефон. Домин дига слушалката и говори по него.) Ало… Главният директор … да. Непременно. Да, разбира се, както винаги. Естествено, изпратете им каблограма. Добре. (Оставя слушалката.) Докъде стигнахме?

Сула. Уведомяваме ви, че приемаме вашата поръчка за петнайсет хиляди робота.

Домин (замислено). Петнайсет хиляди робота. Петнайсет хиляди робота.

Марий (влиза). Господин директоре, някаква дама моли…

Домин. Коя е тя?

Марий. Не знам. (Подава визитка.)