Хелена. А какво?

Д-р Гал. Дявол знае. Инат, ярост, бунт — не зная точно какво.

Хелена. Докторе, Радиус има ли душа?

Д-р Гал. Не зная. Има нещо отвратително.

Хелена. Ако знаете как ни ненавижда! О, Гал, такива ли са всички ваши роботи? Всички… които… започнахте да правите… по-другояче?

Д-р Гал. Е, да, някак по-пламенни са… Какво искате? По-сходни са с хората, отколкото Росумовите роботи.

Хелена. И тази… ненавист ли е по-сходна с човешката?

Д-р Гал (свива рамене). И тя е прогрес.

Хелена. Къде се дяна вашият най-сполучлив… как се казваше?

Д-р Гал. Робот Дамон? Продадоха го в Хавър.

Хелена. А робот Хелена?

Д-р Гал. Вашата любимка? Остана при мен. Тя е прелестна и глупава като пролетта. Просто не става за нищо.

Хелена. Та тя е толкова хубава!

Д-р Гал. Нима вие знаете колко е хубава? От ръцете божии не е излязло по-съвършено създание от нея! Исках да прилича на вас… Боже, каква несполука!

Хелена. Защо несполука?

Д-р Гал. Защото не става за нищо. Ходи като сомнамбул, влачи се ни жива, ни умряла… Боже, как може да бъде хубава, като не обича? Гледам я и ме обхваща ужас, сякаш урод съм създал. Ах, Хелена, робот Хелена, никога твоето тяло няма да оживее, няма да бъдеш любима, няма да бъдеш майка; тези съвършени ръце няма да си играят с новородено, няма да видиш красотата на своето дете…

Хелена (закрива лицето си). О, млъкнете!

Д-р Гал. А понякога си мисля: ако можеше да се събудиш, Хелена, само за миг, ах, как би изкрещяла от ужас! Сигурно би ме убила, мен, който съм те създал; сигурно би хвърлила със слабата си ръка камък върху тези машини, които раждат роботи и убиват женствеността, нещастна Хелена!