Домин. Всички питат едно и също. (Става.) Поради особеното си уважение към вас, госпожице, ще ви покажем повече неща, отколкото на другите и… с една дума…

Хелена. Благодаря ви.

Домин. Обещавате ли, че никому няма да издадете дори най-малката…

Хелена (става и му подава ръка). Имате честната ми дума.

Домин. Благодаря. Не бихте ли желали да снемете воала?

Хелена. Ах, разбира се, вие искате да видите… Извинете!

Домин. Моля?

Хелена. Да бяхте ми пуснали ръката.

Домин (пуска я). Моля за извинение.

Хелена. Искате да разберете дали не съм шпионка. Колко сте бдителен!

Домин (наблюдава я възхитено). Хм… разбира се… ние… така е.

Хелена. Вие не ми вярвате?

Домин. Необикновено, госпожице Хеле… пардон, госпожице Глори. Действително необикновено съм радостен… Добре ли плавахте?

Хелена. Да. Защо?…

Домин. Защото… всъщност… искам да кажа, че сте още много млада.

Хелена. Ще тръгнем ли веднага за фабриката?

Домин. Да. Мисля, двайсет и две, нали?

Хелена. Какво двайсет и две?

Домин. Години.

Хелена. Двайсет и една. Защо искате да знаете?

Домин. Защото… понеже… (Въодушевен.) Ще останете по-дълго, нали?

Хелена. Според това, какво ще ми покажете от производството.

Домин. Ах, това дяволско производство! Но, разбира се, госпожице Глори, всичко ще видите. Моля, седнете. Интересува ли ви историята на изобретението ни?

Хелена. Да, моля ви… (Сяда.)

Домин.