Домин. Аз абсолютно нищо. Знаете ли, с помощта на тези течности той можел да прави каквото си иска. Можел например да получи медуза със сократовски мозък или дъждовен червей, дълъг петдесет метра. Но понеже му липсвало и капка хумор, решил да създаде нормално гръбначно или може би направо човек. И започнал.

Хелена. Какво започнал?

Домин. Да наподобява природата. Най-напред се опитал да направи изкуствено куче. Това му струвало много години, получило се нещо като недоразвито теле и умряло след няколко дни. Ще ви го покажа в музея. После старият Росум се заел да създаде човек. (Пауза.)

Хелена. И това не бива да казвам никому?

Домин. Никому.

Хелена. Жалко, че го има във всички читанки.

Домин. Жалко. (Скача от масата и сяда до Хелена.) Но знаете ли какво няма в читанките? (Чука се по челото.) Че старият Росум е бил страхотен идиот. Сериозно, госпожице Глори, между нас да си остане. Този стар ексцентрик наистина е искал да прави хора.

Хелена. Но нали вие правите хора!

Домин. Приблизително, госпожице Хелена. Но старият Росум го е мислел буквално. Знаете ли, искал някак си по научен път да снеме бога. Бил страхотен материалист и затова правел всичките тези неща. Не искал нищо друго, освен да докаже, че никакъв бог не е нужен. Затова му хрумнало да направи човек точно такъв, каквито сме ние. Знаете ли малко анатомия?

Хелена. Съвсем малко.

Домин. Аз също. Представете си, бръмнало му в главата да направи всичко, до последната жлеза, като в човешкото тяло. Сляпо черво, сливици, пъп — най-излишни неща. Дори… хм… и полови жлези.

Хелена. Но те все пак… Те все пак…

Домин. …не са излишни, знам. Но ако хората ще се произвеждат по изкуствен начин, то тогава не е… хм… никак не е нужно…