Тук нямаше нужда от обичайните за други места формалности. Спряхме колкото беше възможно по-близо до сушата и пуснахме котва. Друг кораб там нямаше. Затова вдигнахме само нашия Юнион Джек

През време на бурята бяхме загубили две лодки. Капитанът слезе с малката лодка на сушата и, разбира се от само себе си, аз го придружих. Бяхме приети с голяма сърдечност от поселниците и получихме удоволствието да бъдем нагостени върху твърда земя с прясна и превъзходно приготвена вечеря. През време на нея Търнърстайк не можа да се сдържи да зададе един извънредно важен и необходим въпрос:

— Но кажете ми, господа, как стои тук въпросът с лова?

— Много добре — гласеше утешителният отговор.

— Какъв дивеч има тук? Пингвини?

— Не.

— Тюлени?

— Не.

— Моржове?

— Също не.

Добрият капитан, изглежда, наистина се беше наострил за лов с тояги. За съжаление той беше направил сметката си без… дивеча и затова продължи да пита:

— Какво има тогава?

— Глигани, кози, костенурки, водни птици и хвърчащи мечки.

— Гръм и мълния! Истина ли е това? Никога в живота си не съм чувал, че мечките хвърчат и във въздуха! Или този вид животни може би са много по-различни създания от онези, които обикновено се наричат мечки? Познавам само бялата, сивата, кафявата и черната мечка, а също и миещата се мечка. Казвайте, Чарли! Нали вие сте естествоизпитателят на нашата прочута експедиция с «Вихър»!

— Pteropus ursinus — отвърнах с извънредно важно изражение на лицето.

— Perotus purgilus? Какви са пък тези думи? Говорете, без да си кривите човката!

— Well, исках да кажа «прилеп», щом така го разбирате по-добре.

— Прилеп ли? Хм, смешна мода да се прави прилепът на мечка! Каква е големината на това животно-великан?