После повика покорните си духове и им заповяда да хвърлят медната стомна в морето. Осемнадесет столетия прекарах аз под водата, като повтарях всеки ден, че ще обогатя навеки тоя, който ме освободи. Но времето минаваше и никой не се явяваше да ми помогне. Тогава ме обхвана страшна ярост и аз се заклех, че ще убия своя освободител, като му предложа да си избере каквато смърт иска. И ето ти, рибарю, ме освободи и аз ти предлагам да решиш от каква смърт желаеш да умреш.

— Защо ми трябваше да правя благодеяния? — завайкал се рибарят. — Значи, вярна е пословицата, която казва, че на доброто се отвръща със зло?

— Недей приказва повече! — извикал духът. — Приготви се да умреш!

Като разбрал, че смъртта му е неизбежна, бедният рибар прибягнал до хитрост и рекъл:

— Щом си решил да ме погубиш, заклевам те в името на цар Сулейман да ми отговориш на един въпрос!

Страшният дух затреперал, като чул да се споменава името на цар Сулейман, и отвърнал:

— Добре, питай ме и аз ще ти кажа истината.

И рибарят попитал:

— Как си се побрал в тая стомна, когато само едната ти ръка не може да се вмести в нея?

— Нима ти се съмняваш, че съм бил вътре?

— Да, аз не мога да повярвам, докато не видя с очите си как седиш в стомната.

И тогава великанът потръпнал, превърнал се в дим и се издигнал до небесния свод, а после димът се сгъстил и лека-полека влязъл всичкият в медната стомна.

Без да губи време, рибарят грабнал оловната запушалка с печата на цар Сулейман и като затворил здраво гърлото на стомната, извикал:

— Избери си каквато искаш смърт! Ако не желаеш да умреш, аз ще те хвърля в морето, после ще си направя къщичка на брега и ще разправям твоята история на всекиго, който дойде тук да лови риба. Вярвам, че никой не ще пожелае да те освободи, за да го убиеш заради добрината му.

Като чул тия думи, страшният дух напрегнал всичките си сили, за да се измъкне от стомната, но се оказал съвсем слаб, защото над него тежал печатът на цар Сулейман. Тогава той разбрал, че рибарят го е надхитрил, и му рекъл: