За пръв път чувам за тях.

— Тогава позволете да ви покажа вашите два отговора!

Извадих писмата от джоба си и ги сложих върху масата. Той прочете едното, а после и другото. Непрекъснато го наблюдавах. Как се промени само изразът на лицето му! След като прочете и второто, той отново посегна към първото писмо, а после пак се върна на второто. Прочете ги по три-четири пъти без да каже нито дума. Лека-полека руменината изчезна от страните му. Той пребледня като мъртвец и изтри с длан челото си, което се бе покрило с едри капки пот.

— Е? — попитах аз. тъй като той продължаваше безмълвно да се взира в листовете,. — Нима не познавате тези писма?

— Не — отвърна той, като дълбоко пое въздух и отново се обърна към мен.

Бледите му до преди малко страни се зачервиха. Това бе в резултат от уплахата и вълнението му.

— Но я погледнете пликовете! Писмата са излезли от вашата кантора, което доказва и печатът ви.

— Така е.

— И са подписани от вас!

— Не!

— Не? Тук виждаме два различни почерка. Писмото е написано от някой от вашите хора и после е подписано от вас.

— Едното е вярно, но другото не е.

— Значи е излязло изпод ръката на някой от писарите ви, така ли?

— Да. Почеркът е на Хъдзън. Повече от сигурно е, че той го е писал.

— А вашият подпис…?

— Той е подправен толкова добре, че единствено аз съм в състояние да установя фалшификацията. Господи! Смятах въпросите и думите ви за безсмислени, но ето тук пред очите си виждам моя фалшифициран подпис. Действително има причина, която ви дава право да изречете подобни невероятни неща.

— Наистина е така. В най-сбита форма съдържанието на онова, което имам да ви казвам, се изчерпва с думите, които чухте преди малко: истинският Смол Хънтър е бил убит, а вие сте предали огромното му състояние не само на един мошеник, ами дори и на негови я убиец.

— На неговия… убиец? — повтори той някак унесено.