— Заради наследството на Смол Хънтър.

— Смол Хънтър? А-а, хубаво наследство! Няколко милиона! Аз бях негов управител. Беше много доходна работа. За съжаление трябваше да я прекратя. Щеше ми се всичко да не беше свършило толкова бързо.

— Свършило ли е? Да не би да искате да кажете, че случаят е приключен?

— Че какво друго?

— Приключен? — попитах изплашено. — Но тогава би трябвало да се е намерил истинският наследник, нали?

— Така и стана!

— И си получи наследството?

— Да, получи го до последното пени.

— Ами семейство Фогел от Сан Франсиско?

— Фогел ли? С никакви Фогел от Сан Франсиско не съм си имал работа.

— Така ли? Ами кой получи наследството?

— Смол Хънтър.

— Мътните го взели! Значи все пак съм закъснял! Но нали ви предупредих да внимавате със Смол Хънтър!

— Какво? Предупредили сте ме да внимавам със Смол Хънтър? Трябва да ви кажа, че този млад джентълмен е мой приятел.

— Знам го, тоест знам, че ви е бил приятел. Нима един мъртвец може все още да ви е приятел?

— Мъртвец ли? Какво говорите! Смол Хънтър е жив и здрав.

— Мога ли да попитам къде се намира?

— На пътешествие из Ориента. Сам го изпратих до кораба, с който отплава за Англия.

— За Англия! Хмм! Сам ли отпътува?

— Съвсем сам, без никакви слуги, както подобава на един истински скитник, свикнал да обикаля света. Той събра всички налични пари, останалото набързо разпродаде, а после пак тръгна на път, ако не се лъжа — за Индия.

— И взе със себе си цялото си състояние?

— Да.

— Това не ви ли направи впечатление? Нима е нормално един пътник да мъкне със себе си цялото свое състояние, и то когато възлиза на не знам колко си милиона?

— Не е, обаче Смол Хънтър не е пътешественик в обикновения смисъл на думата. Той има намерение да закупи имот нейде в Египет или пък в Индия и там да се засели. Това е единствената причина, поради която превърна цялата си собственост в налични пари.