Много мъртви възкресила,ти пророка призови:„Призрака на Самуилав миг пред царя се яви!“Сред облак чер излезе от земята,от плаща му избяга светлината.В очите от стъкло бе смърт стаена.Без капка кръв бе всяка черна вена.А костите му бяха оголели,без жили и без плът, мъртвешки бели.Излязоха от устни вцепененисловата глухи, ветрища пленени,и цар СаулСветкавица дъба така сразява.„Кой сега от сън дълбокбуди мъртвия пророк?Ти, Сауле? Гледай туктоя вцепенен юмрук.Аз такъв съм, но след денти ще бъдеш като мен.Ще ви срещна там отвъд —и бащата, и синът,и в предсказания чассвойта пръст ще смеся с вас.Вий ще легнете в калтасъс безчет стрели в гръдта,ще се вдигне мечът сам,за да те спаси от срам.Трон загубил и живот,с теб ще свърши твоят род.“1815
