Миди също така се оказа от любознателните момичета. Така че се стараеше да не изостава в нищо от мъжа си, винаги беше в течение на работата му и му помагаше в нея. Мета пък никъде не се отделяше от Язон. Ето тази четворка сега се трудеше тихо и доблестно в неотдавна построените лаборатории на изследователския комплекс, един такъв миниатюрен, но далеч по-съвършен двойник на предишния закрит град с непристъпен периметър, град в сърцето на хищните джунгли. Джунглите, наистина, не бяха вече предишното враждебно обкръжение, а най-авангардната техника стопроцентово защитаваше от всякакви случайности всички помещения на научния комплекс.

Пирянците обаче не се разделяха с любимите си пистолети, каквато и да беше защитата. Навикът е втора природа. През дългите години на общуване със Света на смъртта Язон отлично беше разбрал тази простичка истина. А сега и Арчи вече считаше себе си за пирянец. Дори и младата Миди носеше оръжие на под мишницата си, по-скоро от солидарност с младия си мъж, отколкото по вътрешно убеждение.

А ето че четирите пистолета, да не говорим за всички опозорили се защитни системи, се бяха оказали безсилни срещу един загадъчен комар.

Язон изпита лек световъртеж. Дали не беше заради тревожните мисли заради тоя нищожен комар? Ама че отровна мерзост! Сега обаче не беше моментът да се тормози с такива глупости. Той протегна автоматично ръка към стационарната аптечка. Информацията за отровата на комара постъпи в компютъра, обработката на данните отне само някакви си частици от секундата, и необходимото лекарство беше моментално въведено в незначително натровената кръв. Неприятните усещания го напуснаха веднага и той след тях изхвърли и неприятните мисли от главата си. Разбира се, биохимическият анализ също може да каже много по въпроса, но пък не беше негова работа да си блъска главата с този аспект. Не беше негова работа ли?