— Е, какво ще кажете сега за процента ми? — поинтересува се Язон.

— Знаете ли — усмихна се Уейн, — преди пет години, когато Касилия още фактически беше в ръцете на бандитите и в икономиката царуваха законите на междуклановите разборки, спасяването на отмъкнати пари срещу половината сума беше прието за правило. Съгласен съм на петдесет процента.

Язон мълчаливо и с достойнство кимна.

Уейн натисна някакъв бутон върху големия пулт в средата на бюрото си — очевидно включи системата за информационна защита — и с едва доловим шепот потайно прошепна:

— Хенри Морган сега се намира на Дархан, в град Бурунгхи, хотел «Лулу»… хей, къде хукнахте? — извика той подир гостите си, когато те, като истински прагматици и професионалисти, се сбогуваха с очи, обърнаха се и тръгнаха към вратата. — Не бързайте така. И не си мислете да летите на собствения си кораб. Пристигането му на Дархан няма да остане незабелязано, можете да ми повярвате. Единствената възможност да не изплашите Морган е да потеглите към Дархан с обикновен пътнически рейс. Сега ще ви повикам автомобил, който ще ви откара директно до трапа на отлитащия само след половин час звездолет «Гордостта на Дархан».

— Онзи същият? — простена Язон.

— Същият — потвърди Уейн.

— О, тъмни Космосе! Нямат ли край тия съвпадения!

— Нямат, всичко е нагласено — измърмори Мета, когато вече крачеха по коридорите през отварящите се пред тях тежки автоматични врати в компанията на служителя от охраната. — Защо се съгласи на условията му? Нима мислиш, че иска да ни помогне?

— Разбира се, че не — усмихна се Язон. — Тоя тип хора помага само на себе си. По всяка вероятност обаче той ни даде добър съвет. Нали на този етап общите ни цели ни наистина съвпадат. Главното обаче, което трябва да разбереш, е: тук, на Касилия, ние сме в пълната му власт. Само да беше щракнал с пръсти и «Темучин» просто нямаше да го допуснат на орбита. Така че единственият начин да се измъкнем оттук и да летим по-нататък е да играем по правилата му.