— Да те благослови аллах! — рекох аз. — Защо си седнал край тоя поток?

Старецът не отговори, а само ми направи знак с ръка, като че искаше да каже: „Пренеси ме през потока!“

„Ще го пренеса“ — помислих си и като се приближих до него, качих го на раменете си и го пренесох през потока.

На отсрещния бряг поисках да го сваля, но старецът се вкопча в шията ми и аз видях, че нозете му са черни и твърди като на бивол.

Изплаших се и се опитах да хвърля непознатия, ала той се вцепи още по-здраво в шията ми и започна да ме души. Причерня ми пред очите и аз се строполих като мъртъв на земята. И изведнъж старецът се закиска с всичка сила, заудря ме по гърба и по раменете и ме изправи пак на крака.

И аз тръгнах да го нося, накъдето той пожелае, и вървях с него от сутрин до вечер, а когато лягах да спя, проклетникът продължаваше да седи на гърба ми. После ме събуждаше с ритници и ме караше да го мъкна отново из острова.

Веднъж, когато минавах през един бостан, съгледах много тикви, някои от които бяха изсъхнали. Дигнах една голяма суха тиква, провъртях я с остра пръчка и я изчистих отвътре. След това набрах грозде от близкото лозе, напълних тиквата с гроздов сок и я оставих да се попече няколко дни на слънцето, докато сокът се превърна на вино. Тогава всеки ден си посръбвах от животворното питие, което подкрепяше силите ми.

— Какво е това? — попита ме веднъж старецът.

— Най-чудната напитка! — рекох. — Подмладява човека и развеселява сърцето му.

И аз започнах да скачам, да пляскам с ръце и да пея.

Злият старец грабна тиквата от ръцете ми, надигна я и изгълта всичкото останало вино.

Не мина много време, и той се развесели и се разигра на раменете ми, но скоро виното го замая и го приспа дълбоко. Като разбрах, че той е пиян и че едва се държи на гърба ми, аз го изтърсих леко на земята, взех един голям камък и го убих (аллах да ми прости тоя грях!).